Едновременно с промяната им се променят биологичната роля и активността на клетъчните компоненти на кръвта. В този смисъл при сепарирането на белтъци и кръвни клетки се въвеждат понятията: терапевтична плазмафереза за сепариране на човешки белтъци и терапевтична цитофореза при сепариране и обработка на кръвни клетки. Откривател на принципите за разделяне на белтъците и кръвните елементи в човешката кръв е шотландският химик Томас Греъм (1805-1869) от Университета в Глазгоу.

Терапевтичната плазмафереза е метод, при който се извежда екстракорпорално определено количество кръв от циркулиращата кръв на човека и това количество кръв се прекарва през полупропусклива мембрана, която отделя патологичните белтъци и ги отстранява от кръвообращението. Същата процедура може да се извършва и чрез периодично поставяне на отделената човешка кръв в центрофуга. В зависимост от оборотите, които предварително са зададени на центрофугата, могат да се отделят белтъците от кръвната плазма, като патологичните се изхвърлят извън тялото, а нормалните се връщат обратно в кръвообращението. Тази терапевтична сепарация на белтъци и клетки е известна и като гравитационна сепарация на клетки.

Мембранната афереза като класически метод на сепарация на елементите на кръвта използва методите на диализа, филтрация, дифилтрация и други чрез произведени по химичен начин пропускливи мембрани. Нанотехнологичните полупропускливи мембрани са качествено ново развитие в науката и се получават от ускорени в колайдер и натоварени с допълнителна енергия протони на атоми. Естествената промяна на третичната полипептидна структура в пространството предоставя възможност, в зависимост от приложеното налягане на входа на мембраната, белтъците да променят своята конформация и да преминават през създадените нанотехнологични канали. Последователното подреждане на няколко мембрани, една след друга, с различна големина на нанотехнологичните канали довежда до селективна сепарация на полипептидите, което е известно в науката като каскадна афереза. Обработката на нанотехнологичните канали с имунологично активно съединение и сепарирането на плазмата през такава мембрана се обозначават с научния термин селективна имуноадсорбция на патологичните полипетиди в кръвната плазма.

Исторически погледнато, плазмо-цитоферезните процедури са започнали още от дълбока древност в Египет с лечебното кръвопускане, отразено в писмените работи на Хипократ и Гален. Терминът плазмафереза произлиза от гръцките думи плазма (нещо цяло) и афересис (отнемане). За първи път през 1914 г. Джон Дж. Абел и колектив предлагат термина плазмафереза, който е приет официално в световната литература. Плазмаферезата е лечебен метод за извличане, обработване, отделяне и връщане отново в кръвообръщението на пречистената плазма. Плазмаферезата започва като техника за „отдаване на кръв под наем”. В клиничната медицина плазмаферезата се прилага за първи път през 1959 г. от Скуг и Адамс за лечение на болни с макроглобунемия на Валденстром. По този начин отстраняването от кръвообращението на макроглобулини води до намаляване на вискозитета на кръвта и профилактира хипервискозитетния синдром. През 1965 г. Националния институт на САЩ за лечение на рак развива аферезните технологии и дава възможност да се получат чрез афереза концентрати от най-малките клетки от човешка кръв, представляващи първите тромбоцитни концентрати. Тези познания и технологии са в основата на разработените подходи за получаване на концентрирани човешки бели кръвни клетки – левкоцити, лимфоцити – като производствен процес за екстрателестното им обработване с активиране и обратно връщане в кръвоносната система на донора. Д-р Алберт Хустин от Белгия и д-р Луис Аготе от Аржентина са първите, които прилагат натриев цитрат, за да премахнат извънтелесното съсирване на кръвта. По такъв начин кръвта извън тялото на човека може да се обработва по различни методи и след отстраняване на паталогичните съставки да се връща обратно в съдовата система. През 1968 г. Боуман и екип въвеждат терапевтичната афереза в акушерството и генекологията при бременни жени с Rh конфликт. През 1983 г. проф. д-р Йорданов прави първата класическа плазмафереза при болни с миастения и полирадикулоневрит на Гилен-Баре. Тридесет години по-късно Чифлигаров и сътрудници публикуват в България своя клиничен опит от приложение на класическа терепевтична плазмена обмяна при лечение на пациенти с миастения гравис. През 2013 г. на международна научна конференция в България Кенаров и сътрудници, Чилигаров и сътрудници, Войнов и сътрудници докладват резултатите си от приложение на терапевтична афереза с наномембрани при заболявания на нервната система. Същата година Петров и сътрудници (Борд на Дружеството на анестезиолозите в България) приемат и публикуват национален консенсус по терапевтична афереза за специалисти по интензивно лечение в България. През 2014 г. е одобрена от Медицинския университет в София програма за обучение по терапевтична афереза. През 2014 г. Даскалов и сътрудници докладват на национална конференция по неврология с международно участие своите резултати от въвеждането на терапевтична плазмафереза при заболявания на нервната система и нерво-мускулния синапс.

Плазмаферезата е метод при който от тялото на пациента се извежда течната част на кръвта – плазмата, която съдържа голямо количество биологично активни вещества, независимо от техния характер и молекулно тегло. Основният механизъм на действие на терапевтичната плазмафереза е еферентният т. е. директна детоксикация. Чрез плазмаферезата от кръвта се елиминират различни възпалителни медиатори, циркулационни ензими, хормони и пептиди с различна молекулна маса, циркулационни имунни комплекси и ендотоксини. Принципът на действие на този метод е да се отстранят от кръвта патологичните и условно патологични агенти, което всъщност е точно обратното на класическото медицинско лечение с медикаменти. И макар методът на директно пречистване на кръвта да е коренно различен от традиционно познатите и ползвани медицински методи, той доказва своята клинична ефикасност и е допълнение към традиционната терапия.

Плазмаферезата се явява един от еферентните методи, с който се постига най-голяма детоксикация на организма и е с най-силно изразено имуномодулиращо действие.

Апаратът „Промофер“, създаден от проф. д-р Пламен Кенаров. доц. Иван Иванов и инж. Мартин Дянков, работи на принципа на диастола/систола и представлява изкуствено еднокамерно сърце за провеждане на кръвообращение извън тялото на човека.

Виж ditomed.bg/product/aparat-za-plazmafereza-promofer/