Плазмафереза

Животът на човека представлява форма на съществуване на неговите белтъци. Тъканната травма като биологично явление довежда до каскада от нарушения и промяна във функцията на всеки отделен белтък. Едновременно с промяна на полипептидите се променя и биологичната роля и активността на клетъчните компоненти на кръвта. В този смисъл при сепарирането на белтъци и кръвни клетки се въвеждат пониятията: терапевтична плазмафереза за сепариране на човешки белтъци и терапевтична цитофореза при сепариране и обработка на кръвни клетки. Откривател на принципите за разделяне на човешките белтъци и кръвни елементи в човешката кръв е шотландският химик Томас Греъм (1805-1869) от университета в Глазгоу.

Терапевтичната плазмафереза е метод, при който се извеждат екстракорпорално части от циркулиращата кръв на човека и това количество кръв се прекарва през полупропусклива мембрана, която отделя патологичните белтъци и ги отстранява от кръвообращението. Същата процедура може да се извършва и чрез периодично поставяне на отделената човешка кръв в центрофуга. В зависимост от оборотите, които предварително са зададени на центрофугата, могат да се разделят белтъците от кръвната плазма, като патологичните се изхвърлят извън тялото, а нормалните се връщат обратно в кръвообращението. Тази терапевтична сепарация на белтъци и клетки е известна в науката като гравитационна сепарация на клетки.

Мембранната афереза като класически метод на сепарация на елементите на кръвта използва методите на диализа, филтрация, дифилтрация и др. Чрез произведени по химичен начин пропускливи мембрани. Нанотехнологичните полупропускливи мембрани са качествено ново развитие в науката и се получават от ускорени в колайдер и натоварени с допълнителна енергия протони на атоми. Естествената промяна на третичната полипептидна структура в пространството предоставя възможност, в зависимост от приложеното налягане на входа на мембраната, белтъците да променят своята конформация и да преминават през създадените нанотехнологични канали. Последователното подреждане на няколко мембрани една след друга с различна големина на нанотехнологичните канали довежда до селективна сепарация на полипептидите, което е известно в науката като каскадна афереза. Обработката на нанотехнологичните канали с имунологично активно съединение и сепарирането на плазмата през такава мембрана се обозначават с научния термин селективна имуноадсорбция на патологичните полипетиди в кръвната плазма.

Исторически плазмо-цитоферезните процедури са започнали от дълбока древност в Египест с лечебното кръвопускане, отразено в писменните работи на Хипократ и Гален. Терминът плазмафереза произлиза от гръцките думи плазма (нещо цяло) и афересис (отнемане). За първи път през 1914 г. John J. Abel и колектив, предлагат термина плазмофереза, който е приет официално в световната литература. Плазмаферезата е лечебен метод за извличане, обработване, отделяне и връщане отново в кръвообръщението на пречистената плазма. Плазмаферезата започва като техника за „отдаване на кръв под наем”. В клиничната медицина плазмаферезата се прилага за първи път през 1959 г. от Skoog и Adams за лечение на болни с макроглобунемия на Waldenstrom. По този начин отстраняването от кръвообращението на макроглобулини води до намаляване на вискозитета на кръвта и профилактира хипервискозитетния синдром. През 1965 г. Национален институт на САЩ за рака развива аферезните технологии и дава възможност да се получат чрез афереза концентрати от най-малките клетки от човешка кръв, представляващи първите тромбоцитни концентрати. Тези познания и технологии са в основата на разработените подходи за получаване на концентрирани човешки бели кръвни клетки – левкоцити, лимфоцити – като производствен процес за есктрателестно им обработване с активиране и обратно връщане в кръвоносната система на донора. Белгииският лекар Алберт Хустин и д-р Luis Agote от Аржентина са първите, които прилагат натриев цитрат, за да премахнат извънтелесното съсирване на кръвта. По такъв начин кръвта извън тялото на човека може да се обработва по различни методи и след отстраняване на паталогичните съставки да се връща обратно в съдовата система. През 1968 г. Bowman и екип въвеждат терапевтичната афереза в акушерството и генекологията при бременни жени с Rh-конфликт. През 1983 г. проф. д-р Йорданов прави първата класическа плазмафереза при болни с миастения и полирадикулоневрит на Guillain-Barre. Тридесет години по-късно Чифлигаров и сътр. публикуват в България своя клиничен опит от приложение на класическа терепевтична плазмена обмяна при лечение на пациенти с миастения гравис. През 2013 г. на международна научна конференция в България Кенаров и сътр., Чилигаров и сътр., Войнов и сътр. са докладвали резултати при приложение на терапевтична афереза с наномембрани при заболявания на нервната система. Същата година Петров и сътр. (Борд на Дружеството на анестезиолозите в България) приемат и публикуват национален консенсус по терапевтична афереза за специалисти по интензивно лечение в България. През 2014 г. е одобрена от МУ София, програма за обучение по високоспециализирана дейност в медицината терапевтична афереза. През 2014 г. Даскалов и сътр. Докладват на национална конференция по неврология с международно участие своите резултати от въвеждането на терапевтична плазмафереза при заболявания на нервната система и нерво-мускулния синапс.

Плазмаферезата е метод при който от тялото на пациента се извежда течната част на кръвта – плазмата, която съдържа голямо количество биологично активни вещества, независимо от техния характер и молекулно тегло. Основният механизъм на действие на терапевтичната плазмафереза е еферентният т. е. директна детоксикация. Чрез плазмаферезата от кръвта се елеминират: различни възпалителни медиатори; циркулационни ензими, хормони и пептиди с различна молекулна маса; циркулационни имунни комплески; ендотоксини. Принципът на действие на този метод е да се отстранят от кръвта патологичните и условно патологични агенти, което всъщност е точно обратното на класическото медицинско лечение с медикаменти използвайки различни химични съединения. Въпреки, че двата начина на лечение са коренно различни, методът на директно пречистване на кръвта доказва своята клиничната ефикасност и допълва традиционната терапия. Плазмаферезата се явява един от еферентните методи при който се постига най-голяма детоксикация на организма и има най-силно изразено имуномодулиращо действие.